сряда, 29 май 2024 г.

Отново в Хисаря

 Както всяка година през май отиваме да си починем в Хисаря:



и както винаги щом сме в Хисаря пием мокачино в кафе Амор:


Наблизо до кафето са нацъфтяли розовите храсти, не пропуснахме да се снимаме на фона на розите:


В Хисаря всичко си е все същото, само че със съжаление видяхме, че са премахнали почивната станция на БДЖ-то, която толкова ни харесваше като архитектура и излъчване и сега най-вероятно ще построят луксозен спа-хотел.

А когато се прибрахме ни очакваха тези слънчица:





сряда, 22 май 2024 г.

Снимки от събота

 В събота най-после грейна слънце и разкара тежките облаци, които се изливаха през последните дни. В градината може да се влезне само с ботуши, но за беда някакво куче е влизало в двора, докато спяхме и е задигнало единият ми ботуш. Търсихме го наоколо по улицата и в съседният двор, но няма и следа от него. Отидох да си купя пак такива ботуши, но ми казаха, че вече е лято и не продават ботуши. Ще трябва да се чака до есента.

На двора в момента цъфтят хойхерите,  дивата салвия, едно закъсняло лале, камбанки, а юката се подготвя да избухне. 














На боклука в селото някой беше изхвърлил две кратунки, едната е огромна. Взех ги и започнах да рисувам по едната. Не успях да я довърша, но ще стане добре.








понеделник, 13 май 2024 г.

100 стола

 От четвъртък до неделя 100 стола организираха разни събития на ул.Будапеща, до Гьоте Институт.Нашият човек имаше изяви там.Малко снимки:










вторник, 7 май 2024 г.

Свети Георги

 На следващият ден след Великден беше друг голям пролетен празник- Гергьовден. Почетохме го като посетихма три манастира около нас. Първо отидохме в "Св.Дух"- отбивката е малко след Годеч. До сега не бяхме го посещавали. Там ни посрещна един звяр- не се разбра дали е лъв, или е павиан- беше с прясно направена фризура и се оказа много кротка душица, поиска да си играеме и ми даваше постоянно една шишарка, която аз да му я подхвърлям. Накрая шишарката доста се олигави.



След това продължихме към Разбоишкият манастир:






 И още от любимите ми перуники:






Река Нишава- любимото ми място за почивка и обяд:

















След това продължихме по влаковите релси да Чепърленският манастир, където ни посрещна Богдан и ни почерпи с шоколадови бонбони- много.