сряда, 20 март 2024 г.

Първа пролет

 Днес настъпи астрономическата пролет, въпреки че все още не е много топло. Вчера валя почти през целият ден, беше мрачно и влажно, днес грейна слънце и настроението е по-ведро.Снимките са от  украсата вкъщи, ангелчето ми служи и за Коледна и за пролетна украса:








Пролетта се усеща и на балкона:



Тези дни посях доматите:





понеделник, 18 март 2024 г.

Пролетта е наблизо

 Снимките са от миналата неделя, нарцисите цъфнаха, игликите са в разгара си, набрахме си и прясна коприва, спанак и щафел за вкусна манджичка. Занимавах се основно с дърпане на плевели, а Виктор оряза лозата. От вчера видях, че крушите ще напъпят скоро, но японската дюла и форзицията още не са се разцъфтяли, докато в София вече ще прецъфтят.











вторник, 5 март 2024 г.

Разходка до Кремиковският манастир

 Вчера беше почивен ден, слънцето грееше и затова решихме да се поразходим навън. Отидохме до Кремиковският манастир. Както винаги беше пълно с хора и животни. Голяма част от хората бяха по масите и гризяха кюфтета и кебапчета, аз обаче съм на житнен режим и си гризках ябълка и лимец. Много от животните, отглеждани в манастира бяха извън клетките, зайци, пауни, патици се разхождаха около хората. Не видях обаче двете малки прасенца от миналата година, които бяха толкова сладки, дано някой не ги е схрускал по Коледа. На входа ни посрещнаха стадо козички:


От старата черква имам много снимки от миналият път, затова снимах тези плетеници, които ми направиха впечатление:



И малко снимки от животинският парк:




Вековните дървета винаги са величествени:


Когато тръгнахме да се разхождаме нагоре в гората, открихме паметник за един човек, втори знаменосец от четата на Ботев, за който знаехме, че се е крил в манастира от турците. За малко щяхме да го подминеме, добре че едни хора ни показаха пътят, табелка имаше, но нямаше стрелка, че се слиза надолу. Там хапнахме и се пекохме на силното мартенско слънце.