След като изпих съботното си кафе в къщи, на топло, се замислих на какви места съм пила вкусно и запомнящо се кафе и ето какво се получи:
2013г.
на балкона с Мечо
2014г.
Мальовица:
хотел Мальовица, преди луксозният ремонт.
2015г.
В Земенският манастир.
Боровец:
бяхме в стаичката с малкото прозорче най-горе
Царево-хотел Диана:
на любимото място за плаж
2016г.
Витоша:
по пътя за Железница, набрахме си боровинки, с които по-късно направих вкусни банички:
На Хисаря:
В хотел Камилите с уникалната гледка към полето
Рила:
На Седемте Рилски езера- в стаята на новата хижа.
При съседите:
На брега на Охридското езеро
Другите съседи:
В Турция-на връщане автобусът се развали и чакахме да дойде нов.
2017г.
Отново в любимата Хисаря:
В центъра на Хисаря имаше кафене, в което сервираха хубаво мокачино, но го закриха.
2018г.
На остров Крит.
Мальовица:
хотел Ален мак.
2019г.
Балчик:
на дамбата
и в двореца на румънската кралица Мария.
Не особено добър период, средата на март- в първите дни на ковид-истерията, в продължение на два месеца излизахме навън само на балкона.
Хисаря:
в кафе Амор.
На вилата:
Двете любими места за кафе на вилата.
2021г.
В центъра на Сандански:
на път за Мелник.
2022г.
Отново в Хисаря:
отново кафе Амор, което ни стана любимо.
Черепишки манастир:
На балкончето на Иван Вазов в Черепишкият манастир.
Със сигурност съм пропуснала много любими места, където сме пили кафе с Виктор, но ще има и занапред да откриваме други хубави места, защото кафето не е само една горчива напитка, то е нашият начин за отпускане и приемане на живота.💕💕💕☕☕☕